0
  •      
Вижте всички статии

COVID 19 и чревният микробиом

%%HTML_BLOGARTICLETITLE%%

COVID-19: Пациентите често имат увредена чревна флора

 

Хонконг – инфекциите с COVID-19 често водят до промяна в чревната флора. Според проучване в списание „Gut“ (2021; DOI: 10.1136/gutjnl-2020-323020), тази промяна е свързана с тежестта на заболяването. Въпреки че коронавирусът засяга предимно дихателните пътища, той може да зарази и клетките на чревната лигавица. Червата са и най-големият имунологичен орган в тялото, чиято задача е да контролира чревните бактерии. Тъй като тежките инфекции с COVID-19 водят до свръхактивност на имунната система, вероятно е засегната и чревната флора.

 

Ето защо Сию Нг и екип от изследователи в Китайския университет в Хонконг генетично анализираха пробите от изпражнения на 100 пациенти, които са били лекувани в университетската клиника за КОВИД-19 в началото на 2020 г. Анализирани са по няколко проби от изпражнения на 41 пациенти, като 27 от тях са предали проби от изпражнения 30 дни след изписването. Учените са секвенирали ДНК-то в пробите, което им предоставя информация за вида и относителното разпространение на отделните чревни бактерии.

 

Когато са сравнили резултатите с микробиома на 78 възрастни от преди пандемията, са открили някои значителни разлики. Много от тези разлики се дължат на факта, че пациентите са били лекувани с антибиотици (честа практика в началото на пандемията). Въпреки това микробиомът на пациенти с COVID-19, които не са получавали антибиотици, също показва ясни отклонения.

 

Пациентите с COVID-19 са имали по-голям брой видове Ruminococcus gnavus, Ruminococcus torques и Bacteroides dorei в червата, отколкото индивиди, които не са били инфектирани с вируса. Други бактерии като Bifidobacterium adolescentis, Faecalibacterium prausnitzii и Eubacterium rectale, които са считат за добри коменсали с известен имуномодулиращ потенциал, се срещат по-рядко. По-ниският брой F. prausnitzii и Bifidobacterium bifidum е бил асоцииран с по-сериозен ход на заболяването, дори вземайки предвид употребата на антибиотици и възрастта на пациентите. Общото количество на тези бактерии остава ниско при тези пациенти дори след края на инфекцията.

 

Съставът на чревната флора също частично корелира с повишаването на възпалителните параметри като CXCL8, CXCL10, IL-10 и TNF-алфа, както и лабораторните стойности на CRP, LDH и чернодробните ензими, които показват тежестта на заболяването. Резултатите не предоставят доказателство за причинно-следствена връзка, но дават храна за размисъл. Може ли нарушената чревна флора, причинена отчасти от лечението с антибиотици, да бъде съотговорна за свръхреакцията на имунната система? И може ли това увреждане, което все още се открива след заболяването, да е причина за дълготрайните ефекти на инфекцията, по-известна като „Дългият COVID“ или “long-COVID”?

 

 

Някои от експертите от Science Medical Centre смятат, че това е възможно. Ангъс Далглиш от Лондонския университет напомня, че според най-новите изследвания чревната флора оказва влияние върху ефикасността на имунотерапията срещу рак. Греъм Рук, почетен професор в Университетския колеж в Лондон, предлага да проведем проучвания, анализиращи ползите от трансплантацията на изпражнения при „Дългия COVID“.

 

Асоциациите, описани от Сию Нг, могат също така да се отдадат на затлъстяването, диабета или други рискови фактори за COVID-19, които увреждат чревната флора.

 

Едно е ясно от заключението на авторите: дисбиозата на чревната микробиота след разрешаване на заболяването може да допринесе за постоянни симптоми, подчертавайки необходимостта да се разбере как чревните микроорганизми участват във възпалението и COVID-19.

 

 

Източници:

https://www.aerzteblatt.de/nachrichten/120097/COVID-19-patienten-haben-haeufig-stoerung-der-darmflora

https://gut.bmj.com/content/70/4/698

 

Остави мнение/коментар

Код за сигурност
    Все още няма коментари